Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/448“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Автоматични корекции)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 3: Ред 3:
 
2. Отворът, през който се влиза и излиза в сграда или двор; вход. <i>Голям Борован беше прекрачил вратата и гледаше в двора намръщен и недоволен.</i> Д. Ангелов, ЖС, 79. <i>Съ-бо пак побутна животното с тоягата и запя:.. Тъкмо в това време на вратата се показа един млад болярин с весело лице.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 125. <i>Платното, с което затваряха вратата на землянката, де беше развързало, удряше се и шумеше.</i> И. Йовков, Разк. I, 18. <i>Някакъв едър мъж застана на вратата и я задръсти цяла.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 35. • Обр. <i>София и Пловдив представляват главни средища на съобщителните линии между Северна и Южна България, а Бургас е естествената морска врата на цялата област.</i> Геогр. X кл, 55.
 
2. Отворът, през който се влиза и излиза в сграда или двор; вход. <i>Голям Борован беше прекрачил вратата и гледаше в двора намръщен и недоволен.</i> Д. Ангелов, ЖС, 79. <i>Съ-бо пак побутна животното с тоягата и запя:.. Тъкмо в това време на вратата се показа един млад болярин с весело лице.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 125. <i>Платното, с което затваряха вратата на землянката, де беше развързало, удряше се и шумеше.</i> И. Йовков, Разк. I, 18. <i>Някакъв едър мъж застана на вратата и я задръсти цяла.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 35. • Обр. <i>София и Пловдив представляват главни средища на съобщителните линии между Северна и Южна България, а Бургас е естествената морска врата на цялата област.</i> Геогр. X кл, 55.
  
3. <i>Разг.</i> С предл. п о, н а и прил. или повторена с предл. от... на...: от врата на врата. Дом, къща. <i>Аз от дете по чужди врати хляба си изкарвам и още никой тъй душ-мански не ме е лъгал...</i> Д. Добревски, БКН, 124. <i>Лош е животът по чужди врати. Тежко е да слугуваш на други хора.</i> Т. Влайков, Съч. II, 91. <i>Още не беха положили ни първата събота на Мирчо, а Кета я присилиха, та се прибра със своите сирачета на бащини врати.</i> М. Георгиев, Йзбр. разк., 237. <i>Жената му с двете си деца за шепа брашно ходеше от врата на врата да проси.</i> Ил. Блъсков, СК, 40. <i>Теньо отиваше от врата на врата, дигаше хората от трапезата, усмихнат им шепнеше нещо.</i> К. Петканов, МЗК, 11.
+
3. <i>Разг.</i> С предл. п о, н а и прил. или повторена с предл. от... на...: от врата на врата. Дом, къща. <i>Аз от дете по чужди врати хляба си изкарвам и още никой тъй душ-мански не ме е лъгал...</i> Д. Добревски, БКН, 124. <i>Лош е животът по чужди врати. Тежко е да слугуваш на други хора.</i> Т. Влайков, Съч. II, 91. <i>Още не беха положили ни първата събота на Мирчо, а Кета я присилиха, та се прибра със своите сирачета на бащини врати.</i> М. Георгиев, Йзбр. разк., 237. <i>Жената му с двете си деца за шепа брашно ходеше от врата на врата да проси.</i> Ил. Блъсков, СК, 40. <i>Теньо отиваше от врата на врата, дигаше хората от трапезата, усмихнат им шепнеше нещо.</i> К. Петканов, МЗК, 11.
  
 
4. <i>Спорт.</i> При игра на футбол, хокей и др.
 
4. <i>Спорт.</i> При игра на футбол, хокей и др.
  
— оградено от вертикална рамка пространство на тясната страна на игралното поле, където противниковият отбор се стреми да вкара топката. <i>Първите четиридесет и пет минути тая чудно издръжлива дебело-кожа топка беше безмилостно блъскана и от сините, и от червените и а-а да се стрелне и да си отдъхне един миг в мрежата на сините</i> <i>гледаш я само пет секунди след това пред вратата на червените.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 127. <i>Двадесет минути след почивката играта бе равна, но в самия край тимът на</i> '<i>Левски</i>&quot; <i>започна да се налага и все по-често да обсажда вратата на противника си.</i> ОФ, 1949, бр. 1500, 5.
+
— оградено от вертикална рамка пространство на тясната страна на игралното поле, където противниковият отбор се стреми да вкара топката. <i>Първите четиридесет и пет минути тая чудно издръжлива дебело-кожа топка беше безмилостно блъскана и от сините, и от червените и а-а да се стрелне и да си отдъхне един миг в мрежата на сините — гледаш я само пет секунди след това пред вратата на червените.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 127. <i>Двадесет минути след почивката играта бе равна, но в самия край тимът на</i> <i>Левски</i>" <i>започна да се налага и все по-често да обсажда вратата на противника си.</i> ОФ, 1949, бр. 1500, 5.
  
<b>О Въртяща се врата.</b> Четирикрила врата, която се върти около отвесна средна ос в кръгло входно пространство. <i>Бенко</i> .. <i>късно след полунощ видя, че през въртящата се врата се подава само дребната фигура на Фери.</i> Ал. Бабек, МЕ, 190-191. <b>Летяща врата.</b> Двукрила врата, на която крилата свободно се отварят и затварят в две посоки (напред и назад). <i>Спря пред един магазин и с властно движение на ръката си блъсна летящата врата.</i> Кл. Цачев, СШ, 138. <b>Морска врата.</b> <i>Книж.</i> Излаз на държава на море. <i>За да запази Русия своето положение в Черно море и да си обезпечи морските врати към Средиземно море, тя е заставена,.., неотложно да обърне всичкото си внимание към Близкия Изток.</i> Бълг., 1902, бр. 448, 1. <b>Пълзяща врата.</b> Еднокрила или двукрила врата, която се отваря и затваря стра-нично чрез плъзгане. <i>Купетата на пътническите вагони се затварят с пълзящи врати.</i> <b>Царски (царска) врата.</b> <i>Църк.</i> Средната, централната врата в иконостаса на олтара. <i>И Бачо Киро се изправи пред олтара, прекръсти се и набожно целуна двете икони пред царската врата.</i> Зл. Чолакова, БК, 118.
+
<b>О Въртяща се врата</b>. Четирикрила врата, която се върти около отвесна средна ос в кръгло входно пространство. <i>Бенко</i> .. <i>късно след полунощ видя, че през въртящата се врата се подава само дребната фигура на Фери.</i> Ал. Бабек, МЕ, 190-191. <b>Летяща врата</b>. Двукрила врата, на която крилата свободно се отварят и затварят в две посоки (напред и назад). <i>Спря пред един магазин и с властно движение на ръката си блъсна летящата врата.</i> Кл. Цачев, СШ, 138. <b>Морска врата</b>. <i>Книж.</i> Излаз на държава на море. <i>За да запази Русия своето положение в Черно море и да си обезпечи морските врати към Средиземно море, тя е заставена,.., неотложно да обърне всичкото си внимание към Близкия Изток.</i> Бълг., 1902, бр. 448, 1. <b>Пълзяща врата</b>. Еднокрила или двукрила врата, която се отваря и затваря стра-нично чрез плъзгане. <i>Купетата на пътническите вагони се затварят с пълзящи врати.</i> <b>Царски (царска) врата</b>. <i>Църк.</i> Средната, централната врата в иконостаса на олтара. <i>И Бачо Киро се изправи пред олтара, прекръсти се и набожно целуна двете икони пред царската врата.</i> Зл. Чолакова, БК, 118.
  
<b>&gt; Влизам / вляза през задната врата.</b> <i>Разг.</i> Постигам, добивам нещо по незаконен, нечестен път. <i>Можел и в учреждения да се справи, и през задни врата да влиза, невъзможното правел възможно.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 127. <b>Врата във (до) врата съм</b> <i>с някого. Разг.</i> Живея съвсем близо, в непосредствено съседство до някого. <i>Ти погаждаш ли се с дядови Маринови?</i> <i>Аа, погаждаме се„ ами що да не се погаждаме! Нали сме врата във врата!</i> Ил. Волен, БХ, 42. <b>Давам</b> / <b>дам (пращам / пратя) на чужди (чужда) врата</b> <i>някого. Разг.</i> Принуждавам, карам някого да изкарва прехраната си, като работи на чужди хора. <i>Тъй ми се пада, че не те пратих на чужди врата слугиня, каквато аз съм била...</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 58. <b>Затварям</b> / <b>затворя вратата (вратите)</b> <i>някому</i> или <i>за някого, за нещо. Книж.</i> 1. Отказвам да приема някого някъде или преставам да го приемам. <i>Цяло село познава честта на дяда Милка;</i> <i>той съсед без помощ в нужда не е оставил и до сега никому вратата си не е затворил.</i> П. Тодоров, Й I, 13. 2. Ставам причина някой да не бъде приет на служба или да загуби достъп за някъде. <i>Преди две години той беше един окаян млад адвокат.. Работата, която един стар негов колега му подхвърли на няколко пъти,., му затвори вратите на всички държавни учреждения за едно скромно чиновническо място.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 130. <i>А аз бях вече обикнал всеотдайно, от все сърце, децата. И само мисълта, че тая заповед</i> [за уволнение] <i>ми затваряше вратите на училището,.., ме хвърляше в ужас.</i> Г. Русафов, ИТБД, 208. 3. <i>Книж.</i> Ставам причина нещо да не се осъществи. <i>Предложението, направено от чуждестранните делегации не беше окончателно и не затваряше вратите за по-нататъшните преговори.</i> <b>Затварям / затворя вратата (вратите) под носа</b> <i>на някого. Разг.</i> Отказвам да приема някого някъде, в последния момент не го допускам някъде да влезе. <b>На вратата мандалото, на църквата клепалото.</b> <i>Диал. Ирон.</i> За съвършено различни неща, които изобщо не могат да се сравняват. <b>Намерила булката мет</b>
+
<b>&gt; Влизам / вляза през задната врата</b>. <i>Разг.</i> Постигам, добивам нещо по незаконен, нечестен път. <i>Можел и в учреждения да се справи, и през задни врата да влиза, невъзможното правел възможно.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 127. <b>Врата във (до) врата съм</b> <i>с някого. Разг.</i> Живея съвсем близо, в непосредствено съседство до някого. <i>Ти погаждаш ли се с дядови Маринови? — Аа, погаждаме се" ами що да не се погаждаме! Нали сме врата във врата!</i> Ил. Волен, БХ, 42. <b>Давам</b> / <b>дам (пращам / пратя) на чужди (чужда) врата</b> <i>някого. Разг.</i> Принуждавам, карам някого да изкарва прехраната си, като работи на чужди хора. <i>Тъй ми се пада, че не те пратих на чужди врата слугиня, каквато аз съм била...</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 58. <b>Затварям</b> / <b>затворя вратата (вратите)</b> <i>някому</i> или <i>за някого, за нещо. Книж.</i> 1. Отказвам да приема някого някъде или преставам да го приемам. <i>Цяло село познава честта на дяда Милка; — той съсед без помощ в нужда не е оставил и до сега никому вратата си не е затворил.</i> П. Тодоров, Й I, 13. 2. Ставам причина някой да не бъде приет на служба или да загуби достъп за някъде. <i>Преди две години той беше един окаян млад адвокат.. Работата, която един стар негов колега му подхвърли на няколко пъти,., му затвори вратите на всички държавни учреждения за едно скромно чиновническо място.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 130. <i>А аз бях вече обикнал всеотдайно, от все сърце, децата. И само мисълта, че тая заповед [за уволнение] ми затваряше вратите на училището,.., ме хвърляше в ужас.</i> Г. Русафов, ИТБД, 208. 3. <i>Книж.</i> Ставам причина нещо да не се осъществи. <i>Предложението, направено от чуждестранните делегации не беше окончателно и не затваряше вратите за по-нататъшните преговори.</i> <b>Затварям / затворя вратата (вратите) под носа</b> <i>на някого. Разг.</i> Отказвам да приема някого някъде, в последния момент не го допускам някъде да влезе. <b>На вратата мандалото, на църквата клепалото</b>. <i>Диал. Ирон.</i> За съвършено различни неща, които изобщо не могат да се сравняват. <b>Намерила булката мет</b>
  

Версия от 16:08, 15 декември 2013

Страницата не е проверена


ставят или изваждат неща. Пресъхналата врата на библиотечния шкаф изпука зад него. М. Грубешлиева, ПП, 231. Врата на бюфет. Врата на долап. Врата на гардероб.

2. Отворът, през който се влиза и излиза в сграда или двор; вход. Голям Борован беше прекрачил вратата и гледаше в двора намръщен и недоволен. Д. Ангелов, ЖС, 79. Съ-бо пак побутна животното с тоягата и запя:.. Тъкмо в това време на вратата се показа един млад болярин с весело лице. Ст. Загорчинов, ДП, 125. Платното, с което затваряха вратата на землянката, де беше развързало, удряше се и шумеше. И. Йовков, Разк. I, 18. Някакъв едър мъж застана на вратата и я задръсти цяла. Елин Пелин, Съч. IV, 35. • Обр. София и Пловдив представляват главни средища на съобщителните линии между Северна и Южна България, а Бургас е естествената морска врата на цялата област. Геогр. X кл, 55.

3. Разг. С предл. п о, н а и прил. или повторена с предл. от... на...: от врата на врата. Дом, къща. — Аз от дете по чужди врати хляба си изкарвам и още никой тъй душ-мански не ме е лъгал... Д. Добревски, БКН, 124. Лош е животът по чужди врати. Тежко е да слугуваш на други хора. Т. Влайков, Съч. II, 91. Още не беха положили ни първата събота на Мирчо, а Кета я присилиха, та се прибра със своите сирачета на бащини врати. М. Георгиев, Йзбр. разк., 237. Жената му с двете си деца за шепа брашно ходеше от врата на врата да проси. Ил. Блъсков, СК, 40. Теньо отиваше от врата на врата, дигаше хората от трапезата, усмихнат им шепнеше нещо. К. Петканов, МЗК, 11.

4. Спорт. При игра на футбол, хокей и др.

— оградено от вертикална рамка пространство на тясната страна на игралното поле, където противниковият отбор се стреми да вкара топката. Първите четиридесет и пет минути тая чудно издръжлива дебело-кожа топка беше безмилостно блъскана и от сините, и от червените и а-а да се стрелне и да си отдъхне един миг в мрежата на сините — гледаш я само пет секунди след това пред вратата на червените. Д. Калфов, Избр. разк., 127. Двадесет минути след почивката играта бе равна, но в самия край тимът наЛевски" започна да се налага и все по-често да обсажда вратата на противника си. ОФ, 1949, бр. 1500, 5.

О Въртяща се врата. Четирикрила врата, която се върти около отвесна средна ос в кръгло входно пространство. Бенко .. късно след полунощ видя, че през въртящата се врата се подава само дребната фигура на Фери. Ал. Бабек, МЕ, 190-191. Летяща врата. Двукрила врата, на която крилата свободно се отварят и затварят в две посоки (напред и назад). Спря пред един магазин и с властно движение на ръката си блъсна летящата врата. Кл. Цачев, СШ, 138. Морска врата. Книж. Излаз на държава на море. За да запази Русия своето положение в Черно море и да си обезпечи морските врати към Средиземно море, тя е заставена,.., неотложно да обърне всичкото си внимание към Близкия Изток. Бълг., 1902, бр. 448, 1. Пълзяща врата. Еднокрила или двукрила врата, която се отваря и затваря стра-нично чрез плъзгане. Купетата на пътническите вагони се затварят с пълзящи врати. Царски (царска) врата. Църк. Средната, централната врата в иконостаса на олтара. И Бачо Киро се изправи пред олтара, прекръсти се и набожно целуна двете икони пред царската врата. Зл. Чолакова, БК, 118.

> Влизам / вляза през задната врата. Разг. Постигам, добивам нещо по незаконен, нечестен път. Можел и в учреждения да се справи, и през задни врата да влиза, невъзможното правел възможно. Ст. Даскалов, ЕС, 127. Врата във (до) врата съм с някого. Разг. Живея съвсем близо, в непосредствено съседство до някого. — Ти погаждаш ли се с дядови Маринови? — Аа, погаждаме се" ами що да не се погаждаме! Нали сме врата във врата! Ил. Волен, БХ, 42. Давам / дам (пращам / пратя) на чужди (чужда) врата някого. Разг. Принуждавам, карам някого да изкарва прехраната си, като работи на чужди хора. — Тъй ми се пада, че не те пратих на чужди врата слугиня, каквато аз съм била... Ив. Вазов, Съч. IX, 58. Затварям / затворя вратата (вратите) някому или за някого, за нещо. Книж. 1. Отказвам да приема някого някъде или преставам да го приемам. Цяло село познава честта на дяда Милка; — той съсед без помощ в нужда не е оставил и до сега никому вратата си не е затворил. П. Тодоров, Й I, 13. 2. Ставам причина някой да не бъде приет на служба или да загуби достъп за някъде. Преди две години той беше един окаян млад адвокат.. Работата, която един стар негов колега му подхвърли на няколко пъти,., му затвори вратите на всички държавни учреждения за едно скромно чиновническо място. Г. Караславов, Избр. съч. I, 130. А аз бях вече обикнал всеотдайно, от все сърце, децата. И само мисълта, че тая заповед [за уволнение] ми затваряше вратите на училището,.., ме хвърляше в ужас. Г. Русафов, ИТБД, 208. 3. Книж. Ставам причина нещо да не се осъществи. Предложението, направено от чуждестранните делегации не беше окончателно и не затваряше вратите за по-нататъшните преговори. Затварям / затворя вратата (вратите) под носа на някого. Разг. Отказвам да приема някого някъде, в последния момент не го допускам някъде да влезе. На вратата мандалото, на църквата клепалото. Диал. Ирон. За съвършено различни неща, които изобщо не могат да се сравняват. Намерила булката мет