Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/418“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | ВОСТЕГАРКА <i>ж. Диал</i>. Въстегарка. <i>Мъжете носят бели клашнени дрехи с черни гайтане, ако нямат дълги пушки, то имат | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОСТЕГАРКА</b> <i>ж. Диал</i>. Въстегарка. <i>Мъжете носят бели клашнени дрехи с черни гайтане, ако нямат дълги пушки, то имат „помагалки“ и „востегарки“.</i> Е. Кара-нов, ПСп, 1876, кн. 11-12,128. | ||
восток, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар. Книж.</i> Изток. <i>Вашата прехрана е обезпечена и вашето име ще да са почита и уважава от восток до запад.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 109. <i>Оная заран .. Шишмановците стояле на крепостта и гледале към восток.</i> Л. Каравелов, Съч. V, 146. <i>Планините и бърдата, които са намират на восток от това място, са покрити с букови гори.</i> П. Хитов, МП, 14. <i>В Турция, както и в сичкия Восток, законите, които са полагат от цари-ето, составляват четвъртото основание на политичното право.</i> БКн, 1859, апр., кн. 2, ч. I, 218. | восток, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар. Книж.</i> Изток. <i>Вашата прехрана е обезпечена и вашето име ще да са почита и уважава от восток до запад.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 109. <i>Оная заран .. Шишмановците стояле на крепостта и гледале към восток.</i> Л. Каравелов, Съч. V, 146. <i>Планините и бърдата, които са намират на восток от това място, са покрити с букови гори.</i> П. Хитов, МП, 14. <i>В Турция, както и в сичкия Восток, законите, които са полагат от цари-ето, составляват четвъртото основание на политичното право.</i> БКн, 1859, апр., кн. 2, ч. I, 218. | ||
— Друга форма: в ъ с т о к. | — Друга форма: в ъ с т о к. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОСТОРГ</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Остар. Книж.</i> Възторг. <i>Но тряба да е живял човек в онова време в Ромъния, тряба да е бил участник или свидетел на онзи революционен восторг и на оние трогателни надежди,..у за да може да си представи какви буйни сили загинаха.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 200. <i>Зо-ро златозарна! Твойта красота, / във восторг приводи сичко по света.</i> М. Софиянец, П, 3. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОСТОЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Остар. Книж. Прил. от</i> восток; източен. <i>Ако победите при Чирпан, то турските еничаре ще бъдат принудени да отстъпят назад и да ви дадат време да помогнете на восточните области.</i> Л. Каравелов, Съч. | ||
| − | + | V, 153. <i>На Балканския полуостров живеят две главни племена, в ръцете на които са намират двата края на онзи гордиев възел, когото ние сме привикнале да наричаме восточен вопрос.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 178. <i>Ние можеме да кажеме, че тоя трънлив [черковен] вопрос е решен окончателно само тогава,.., когато са уважат просбите на сичките български общини, които населяват не само восточна, западна и северна България, а и Тесалия, Епир и Албания.</i> С, 1872, бр. 42, 329. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | V, 153. <i>На Балканския полуостров живеят две главни племена, в ръцете на които са намират двата края на онзи гордиев възел, когото ние сме привикнале да наричаме восточен вопрос.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 178. <i>Ние можеме да кажеме, че тоя трънлив | ||
— Друга форма: въсточен. | — Друга форма: въсточен. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВОСХИТЙТЕЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Възхитителен. <i>Ти имаш такава прекрасна градина и сега е такъв восхитителен вечер, а ти седиш затворен в своята дупка.</i> Хр. Ботев, КК (превод), | + | <b>ВОСХИТЙТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Възхитителен. <i>Ти имаш такава прекрасна градина и сега е такъв восхитителен вечер, а ти седиш затворен в своята дупка.</i> Хр. Ботев, КК (превод), |
| − | + | ---- | |
| − | ВОСХИТЯ. Вж. восхищавам. | + | <b>ВОСХИТЯ</b>. Вж. восхищавам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВОСХИЩАВАМ, -аш, <i>несв.;</i> восхитя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Възхищавам. <i>Аз съм ги чел вече по-напред. Някои си прекрасни места ма восхитиха и аз ги представих на негово величество.</i> Хр. Ботев, КК (превод), 43. | + | <b>ВОСХИЩАВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> восхитя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Възхищавам. <i>Аз съм ги чел вече по-напред. Някои си прекрасни места ма восхитиха и аз ги представих на негово величество.</i> Хр. Ботев, КК (превод), 43. |
| − | + | ---- | |
| − | ВОСХИЩАВАМ СЕ <i>несв.;</i> восхитя се <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Възхищавам се. <i>Мен ся иска да бъдеш и ти утре не по-доле от други .. та всички да ся восхищават с тебе на празника.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 234. | + | <b>ВОСХИЩАВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> восхитя се <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Възхищавам се. <i>Мен ся иска да бъдеш и ти утре не по-доле от други .. та всички да ся восхищават с тебе на празника.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 234. |
| − | + | ---- | |
| − | ВОСХИЩЕНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възхищение. <i>Ние с нетърпение чакаме да видим произведението на тоя втори, после Пишурката, поет и да споделиме вос-хищенията си с нашите читатели.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 368. | + | <b>ВОСХИЩЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възхищение. <i>Ние с нетърпение чакаме да видим произведението на тоя втори, после Пишурката, поет и да споделиме вос-хищенията си с нашите читатели.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 368. |
| − | + | ---- | |
| − | ВОСЧА, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Мажа с восък; вощя. | + | <b>ВОСЧА</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Мажа с восък; вощя. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речинк..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речинк..., 1951. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОСЧЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Восъчен. <i>Една восчена дама е облечена в цял бален тоалет от стъклена материя.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 46. <i>Ръцете й като клечки, като восчени свещи</i> | ||
| − | + | <i>— толкова изтънеле и прежълтеле.</i> Т. Влайков, Съч. II, 39-40. | |
| − | |||
| − | — | ||
— Други форми: вощенивошчен. | — Други форми: вощенивошчен. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВОСЪК, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Вещество, обикн. с жълтеникав цвят, което пчелите произвеждат за изграждане на питите за мед. <i>Кооператорите развъдиха и много кошери с пчели и добиваха прекрасен балкански мед, а от него и восък.</i> Ал. Спасов, С, 42. <i>Руски кораби бяха донесли сурови кожи, делви мед, пити бял и жълт восък.</i> Н. Райнов, КЦ, 94. | + | <b>ВОСЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Вещество, обикн. с жълтеникав цвят, което пчелите произвеждат за изграждане на питите за мед. <i>Кооператорите развъдиха и много кошери с пчели и добиваха прекрасен балкански мед, а от него и восък.</i> Ал. Спасов, С, 42. <i>Руски кораби бяха донесли сурови кожи, делви мед, пити бял и жълт восък.</i> Н. Райнов, КЦ, 94. <i>— Сиромаси сме, а тъй ако върви, съвсем ще осиромашеем. Восък не ще можем да купуваме за свещи и тамян за кадилницата.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 230. <i>По полиелеят бяха запалени всички свещи</i>, <i>както и големите .. свещи от бял восък на двата медни светилника пред олтаря.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 6. <i>Идеше тежък <sub>и</sub>дъх на тамян, на восък и на вехта мебел.</i> И. Йовков, Ж 1945, 92. <i>Пчелен восък.</i> |
2. <i>Хим.</i> Вещество от минерален, растителен или животински произход, близко по качества до пчелния восък. <i>Восъците от растителен произход са смес от естери и висши мастни киселини с високомолекулярни алкохоли.</i> Ал. Спасов, ХТГ, 20. <i>Растителен восък. Минерален восък.</i> | 2. <i>Хим.</i> Вещество от минерален, растителен или животински произход, близко по качества до пчелния восък. <i>Восъците от растителен произход са смес от естери и висши мастни киселини с високомолекулярни алкохоли.</i> Ал. Спасов, ХТГ, 20. <i>Растителен восък. Минерален восък.</i> | ||
| − | О Червен восък. Цветно, обикн. червено, твърдо смолисто вещество, което се размеква при затопляне и служи за запечатване на писма, пощенски пратки и др. | + | О Червен восък. Цветно, обикн. червено, твърдо смолисто вещество, което се размеква при затопляне и служи за запечатване на писма, пощенски пратки и др. <i>— Припкам у дома, заключвам се в писалището, разлепям полека червения восък на плика и турям вътре други вестници.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХИ, 59. <i>С движение, в което беше вложено цялото му самочувствие, Общи извади дебело, запечатано с червен восък писмо и го подаде на Левски.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 454. |
> Да нямаш восък в ушите <си>. <i>Разг.</i> Обикн. във 2 и 3 л. <i>Пренебр.</i> Казва се като укор към някого, които не възприема, не слуша или се прави, че не чува това, което му се говори или заповядва. <Жълт> като | > Да нямаш восък в ушите <си>. <i>Разг.</i> Обикн. във 2 и 3 л. <i>Пренебр.</i> Казва се като укор към някого, които не възприема, не слуша или се прави, че не чува това, което му се говори или заповядва. <Жълт> като | ||
Версия от 16:06, 15 декември 2013
ВОСТЕГАРКА ж. Диал. Въстегарка. Мъжете носят бели клашнени дрехи с черни гайтане, ако нямат дълги пушки, то имат „помагалки“ и „востегарки“. Е. Кара-нов, ПСп, 1876, кн. 11-12,128.
восток, мн. няма, м. Остар. Книж. Изток. Вашата прехрана е обезпечена и вашето име ще да са почита и уважава от восток до запад. Хр. Ботев, Съч., 1929, 109. Оная заран .. Шишмановците стояле на крепостта и гледале към восток. Л. Каравелов, Съч. V, 146. Планините и бърдата, които са намират на восток от това място, са покрити с букови гори. П. Хитов, МП, 14. В Турция, както и в сичкия Восток, законите, които са полагат от цари-ето, составляват четвъртото основание на политичното право. БКн, 1859, апр., кн. 2, ч. I, 218.
— Друга форма: в ъ с т о к.
ВОСТОРГ, мн. -зи, м. Остар. Книж. Възторг. Но тряба да е живял човек в онова време в Ромъния, тряба да е бил участник или свидетел на онзи революционен восторг и на оние трогателни надежди,..у за да може да си представи какви буйни сили загинаха. Хр. Ботев, Съч., 1929, 200. Зо-ро златозарна! Твойта красота, / във восторг приводи сичко по света. М. Софиянец, П, 3.
ВОСТОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Остар. Книж. Прил. от восток; източен. Ако победите при Чирпан, то турските еничаре ще бъдат принудени да отстъпят назад и да ви дадат време да помогнете на восточните области. Л. Каравелов, Съч.
V, 153. На Балканския полуостров живеят две главни племена, в ръцете на които са намират двата края на онзи гордиев възел, когото ние сме привикнале да наричаме восточен вопрос. Хр. Ботев, Съч., 1929, 178. Ние можеме да кажеме, че тоя трънлив [черковен] вопрос е решен окончателно само тогава,.., когато са уважат просбите на сичките български общини, които населяват не само восточна, западна и северна България, а и Тесалия, Епир и Албания. С, 1872, бр. 42, 329.
— Друга форма: въсточен.
ВОСХИТЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Възхитителен. Ти имаш такава прекрасна градина и сега е такъв восхитителен вечер, а ти седиш затворен в своята дупка. Хр. Ботев, КК (превод),
ВОСХИТЯ. Вж. восхищавам.
ВОСХИЩАВАМ, -аш, несв.; восхитя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Възхищавам. Аз съм ги чел вече по-напред. Някои си прекрасни места ма восхитиха и аз ги представих на негово величество. Хр. Ботев, КК (превод), 43.
ВОСХИЩАВАМ СЕ несв.; восхитя се св., непрех. Остар. Книж. Възхищавам се. Мен ся иска да бъдеш и ти утре не по-доле от други .. та всички да ся восхищават с тебе на празника. С. Радулов, ГМП (превод), 234.
ВОСХИЩЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възхищение. Ние с нетърпение чакаме да видим произведението на тоя втори, после Пишурката, поет и да споделиме вос-хищенията си с нашите читатели. Хр. Ботев, Съч., 1929, 368.
ВОСЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. и диал. Мажа с восък; вощя.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речинк..., 1951.
ВОСЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Восъчен. Една восчена дама е облечена в цял бален тоалет от стъклена материя. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 46. Ръцете й като клечки, като восчени свещи
— толкова изтънеле и прежълтеле. Т. Влайков, Съч. II, 39-40.
— Други форми: вощенивошчен.
ВОСЪК, мн. -ци, м. 1. Само ед. Вещество, обикн. с жълтеникав цвят, което пчелите произвеждат за изграждане на питите за мед. Кооператорите развъдиха и много кошери с пчели и добиваха прекрасен балкански мед, а от него и восък. Ал. Спасов, С, 42. Руски кораби бяха донесли сурови кожи, делви мед, пити бял и жълт восък. Н. Райнов, КЦ, 94. — Сиромаси сме, а тъй ако върви, съвсем ще осиромашеем. Восък не ще можем да купуваме за свещи и тамян за кадилницата. Ст. Загорчинов, ДП, 230. По полиелеят бяха запалени всички свещи, както и големите .. свещи от бял восък на двата медни светилника пред олтаря. Ив. Вазов, Съч. XIV, 6. Идеше тежък идъх на тамян, на восък и на вехта мебел. И. Йовков, Ж 1945, 92. Пчелен восък.
2. Хим. Вещество от минерален, растителен или животински произход, близко по качества до пчелния восък. Восъците от растителен произход са смес от естери и висши мастни киселини с високомолекулярни алкохоли. Ал. Спасов, ХТГ, 20. Растителен восък. Минерален восък.
О Червен восък. Цветно, обикн. червено, твърдо смолисто вещество, което се размеква при затопляне и служи за запечатване на писма, пощенски пратки и др. — Припкам у дома, заключвам се в писалището, разлепям полека червения восък на плика и турям вътре други вестници. Ив. Вазов, Съч. ХХИ, 59. С движение, в което беше вложено цялото му самочувствие, Общи извади дебело, запечатано с червен восък писмо и го подаде на Левски. Ст. Дичев, ЗС II, 454.
> Да нямаш восък в ушите <си>. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. Пренебр. Казва се като укор към някого, които не възприема, не слуша или се прави, че не чува това, което му се говори или заповядва. <Жълт> като
