Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/256“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>ВИХРОКРЙЛ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Който е стремителен, буен, неудържим като вихър. <i>С въздишки огнени и кратки / застена ми сърцето болно, / ../За младости, за вихрокрили / юнаци от смъртта приспани.</i> Ив. Вазов, Съч. V, 104. <i>Молете се на царя/.. /На вихрокрила колесница, / когато отлети и своя щедър дар, с последен / взор назад, / той лихо разпилее,</i> | <b>ВИХРОКРЙЛ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Който е стремителен, буен, неудържим като вихър. <i>С въздишки огнени и кратки / застена ми сърцето болно, / ../За младости, за вихрокрили / юнаци от смъртта приспани.</i> Ив. Вазов, Съч. V, 104. <i>Молете се на царя/.. /На вихрокрила колесница, / когато отлети и своя щедър дар, с последен / взор назад, / той лихо разпилее,</i> | ||
| − | + | <i>— небокитен дар —разискрен звездопад.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 152. <i>Във росена / росни деви, / вихрокрили / самодиви. / Вихро хоро / завъртели, / вихри песни / заехтели.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 62. | |
<b>ВИХРОМ</b> <i>нареч. Поет.</i> Бързо и стремително като вихър. <i>Нощем излизаше неукротим вятър и с бесен вой се бореше с мрака из пустите селски улички, свиреше и играеше вихром по мегдана.</i> Елин Пелин, Съч. Ш, | <b>ВИХРОМ</b> <i>нареч. Поет.</i> Бързо и стремително като вихър. <i>Нощем излизаше неукротим вятър и с бесен вой се бореше с мрака из пустите селски улички, свиреше и играеше вихром по мегдана.</i> Елин Пелин, Съч. Ш, | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
<b>ВИХРОХОДЧЕ,</b> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Нар.-поет. Умал. от</i> вихроход (във 2 знач.). <i>Че са чуди и са мае, / кое конче да оседлай, / да осед-лай, да възседне: / дали конче вихроходче,</i> / .. / <i>или конче газобарче.</i> Нар. пес., СбНУ X, <i>13. Да възседне бързо конче, / бързо конче вихроходче, / скоро ша иди и ша доди.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 11. | <b>ВИХРОХОДЧЕ,</b> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Нар.-поет. Умал. от</i> вихроход (във 2 знач.). <i>Че са чуди и са мае, / кое конче да оседлай, / да осед-лай, да възседне: / дали конче вихроходче,</i> / .. / <i>или конче газобарче.</i> Нар. пес., СбНУ X, <i>13. Да възседне бързо конче, / бързо конче вихроходче, / скоро ша иди и ша доди.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 11. | ||
| − | <b>ВИХРУШКА</b> ж. <b>1 | + | <b>ВИХРУШКА</b> ж. <b>1</b>. Бързо и силно кръгово движение на вятъра, което повдига стълбовидно прах и леки предмети. <i>Изви се вихрушка и повдигнд, прах от едина край на кервана до другия.</i> И. Йовков, СЛ, 10/. <i>Внезапна вихрушка дига облаци прах, клоните на брястовете се разклащат, заскърцват, зашумяват надълго.</i> К. Константинов, СЧЗ, 18. <i>И двамата замълчаха. Внезапно се изви вихрушка, обрули няколко листа, завъртя ги и ги изсипа върху тях.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 44. <i>Кога ся срещнат два противни ветра или ся ударят на ребро, сир. на страна, тогава ся завиват, та става вихрушка.</i> Лет., 1871, 96. // Малък стълб от прах и леки предмети, носени от такова движение на вятъра. <i>Няколко вихрушки във вид на прашни, високи стълбове се задаваха по шосето и идеха насреща.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 50. <i>След обед, студен ветрец върти по шосето леки вихрушки от прах, парчета хартия и опадали листа.</i> К. Константинов, СЧЗ, 98. |
2. Много силен и бърз вятър; вихър. <i>Стремителна и бясна вихрушка се носеше по полето, кон§ и^сора се виждаха като силуети в мъгла.</i> И. Йовков, Разк. I, 149. <i>Дъждът с оглушителен плясък шибаше паважа. Вихрушката блъскаше младото момиче, което с мрежа в ръка прескачаше локвите.</i> М. Грубешлиева, ПП, 38. <i>Изви се виелица и снежна вихрушка опаса полето в гъста, непрогледна мрежа.</i> А. Гуляшки, МТС, 323. | 2. Много силен и бърз вятър; вихър. <i>Стремителна и бясна вихрушка се носеше по полето, кон§ и^сора се виждаха като силуети в мъгла.</i> И. Йовков, Разк. I, 149. <i>Дъждът с оглушителен плясък шибаше паважа. Вихрушката блъскаше младото момиче, което с мрежа в ръка прескачаше локвите.</i> М. Грубешлиева, ПП, 38. <i>Изви се виелица и снежна вихрушка опаса полето в гъста, непрогледна мрежа.</i> А. Гуляшки, МТС, 323. | ||
| − | <b>ВЙХРЯ СЕ,</b> -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>несв., непрех. Разг.</i> 1. За буря, виелица, стихия и под. — проявявам се с голяма сила, буйно; вилнея. <i>Люта зима беше миналата година, а и дълга | + | <b>ВЙХРЯ СЕ,</b> -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>несв., непрех. Разг.</i> 1. За буря, виелица, стихия и под. — проявявам се с голяма сила, буйно; вилнея. <i>Люта зима беше миналата година, а и дълга — вихри се 3 месеца.</i> А <i>Бурята се вихри цял ден.</i> |
<i>2. Прен.</i> За явление, обикн. отрицателно — проявявам се с голяма сила. <i>В министерството се вихри корупция.</i> | <i>2. Прен.</i> За явление, обикн. отрицателно — проявявам се с голяма сила. <i>В министерството се вихри корупция.</i> | ||
| − | 3. <i>Прен.</i> Върша нещо с устрем, напористо, енергично и е невъзможно да бъда спрян, обуздан. | + | 3. <i>Прен.</i> Върша нещо с устрем, напористо, енергично и е невъзможно да бъда спрян, обуздан. <i>— Оставй я това лято тя да се разпорежда в туристическия комплекс. Амбициозна е, иде й отръки, ще се вихри и ще го разработи.</i> А <i>Цяла нощ се вихриха на купона.</i> А <i>Днес цял ден се вихрих в кухнята и всичко блесна.//</i> За забавление — протичам буйно. <i>Той [изборният купон] се вихре-ше в Американския културен център.</i> 24 часа, 2000, бр. 305, 2. |
<b>ВЙХЪР,</b> <i>мн.</i> вйхри и (рядко) вйхрове, <i>м.</i> | <b>ВЙХЪР,</b> <i>мн.</i> вйхри и (рядко) вйхрове, <i>м.</i> | ||
| − | 1. Много силен и бърз вятър; вихрушка. <i>Отначало снегът се вкорави, после студът го разсипа на дребен прашец | + | 1. Много силен и бърз вятър; вихрушка. <i>Отначало снегът се вкорави, после студът го разсипа на дребен прашец — нощните вихри го вдигаха на бели облаци.</i> П. Ве- |
Версия от 15:56, 15 декември 2013
дошло време да се събаря тиранията. Д. Динков, ЗБ, 28. А вече в Каменград / на вих-рогонен кон летеше Делибана. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 200.
ВИХРОГОНЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Нар.-поет. Епитет на кон, който е много бърз и буен, като вихър; вихрогон. Тук ся описва сватба Змея с Радка. Змея ходил на бой и като ся възвърнал, дошъл със сватове, кои яздили на вихрогонци
(бързи като вихър) коние. Г
. Раковски, БС,
ВИХРОГОНЧЕ, мн. -та, ср, Нар.-поет. Умал. от вихрогон. Дий, дий, конче вихро-гонче, / дий, дий, конче от балонче! Чичо Стоян, ЧК, 9.
ВИХРОКРЙЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който е стремителен, буен, неудържим като вихър. С въздишки огнени и кратки / застена ми сърцето болно, / ../За младости, за вихрокрили / юнаци от смъртта приспани. Ив. Вазов, Съч. V, 104. Молете се на царя/.. /На вихрокрила колесница, / когато отлети и своя щедър дар, с последен / взор назад, / той лихо разпилее,
— небокитен дар —разискрен звездопад. П. К. Яворов, Съч. I, 152. Във росена / росни деви, / вихрокрили / самодиви. / Вихро хоро / завъртели, / вихри песни / заехтели. Ц. Церковски, Съч. II, 62.
ВИХРОМ нареч. Поет. Бързо и стремително като вихър. Нощем излизаше неукротим вятър и с бесен вой се бореше с мрака из пустите селски улички, свиреше и играеше вихром по мегдана. Елин Пелин, Съч. Ш,
76. Подир един миг от гората изскочиха двамина запъхтени ловци с лъкове и стрел-ници и вихром се понесоха по стъпките на кошутата. А. Каралийчев, В, 108. Нищо на Гюрга овчар не отвърна; /песен жаловна на танец завърна — / спретнато трепкат и кършат се пръсти, / вихром летят самодиви чевръсти. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 170. А зимната буря им сякаш приглася, / .. / и вихром подема, издига, разнася / бунтов-ната песен широко в света. П. К. Яворов, Съч. I, 59.
ВИХРОХОД, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. 1. За кон — който е много бърз и буен и се движи бързо като вихър; вихрохо-ден. Аз със сватбата не тръгвам, / доде ми, тетъо, не дадеш / кончето вихроходотб. Нар. пес., СбНУ XXVII, 154.
2. Като същ. Епитет на кон, който е много бърз и буен и се движи бързо като вихър; вихроходец.
ВИХРОХОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Нар.-поет. За кон- който се движи бързо като вихър; вихроход.
ВИХРОХОДЕЦ, мн. -дци, след числ. -деца, м. Нар.-поет. Епитет на кон, който е много бърз и буен и се движи бързо като вихър; вихроход.
ВИХРОХОДЧЕ, мн. -та, ср. Нар.-поет. Умал. от вихроход (във 2 знач.). Че са чуди и са мае, / кое конче да оседлай, / да осед-лай, да възседне: / дали конче вихроходче, / .. / или конче газобарче. Нар. пес., СбНУ X, 13. Да възседне бързо конче, / бързо конче вихроходче, / скоро ша иди и ша доди. Нар. пес., СбНУ XXVI, 11.
ВИХРУШКА ж. 1. Бързо и силно кръгово движение на вятъра, което повдига стълбовидно прах и леки предмети. Изви се вихрушка и повдигнд, прах от едина край на кервана до другия. И. Йовков, СЛ, 10/. Внезапна вихрушка дига облаци прах, клоните на брястовете се разклащат, заскърцват, зашумяват надълго. К. Константинов, СЧЗ, 18. И двамата замълчаха. Внезапно се изви вихрушка, обрули няколко листа, завъртя ги и ги изсипа върху тях. М. Грубешлиева, ПИУ, 44. Кога ся срещнат два противни ветра или ся ударят на ребро, сир. на страна, тогава ся завиват, та става вихрушка. Лет., 1871, 96. // Малък стълб от прах и леки предмети, носени от такова движение на вятъра. Няколко вихрушки във вид на прашни, високи стълбове се задаваха по шосето и идеха насреща. Ив. Вазов, Съч. X, 50. След обед, студен ветрец върти по шосето леки вихрушки от прах, парчета хартия и опадали листа. К. Константинов, СЧЗ, 98.
2. Много силен и бърз вятър; вихър. Стремителна и бясна вихрушка се носеше по полето, кон§ и^сора се виждаха като силуети в мъгла. И. Йовков, Разк. I, 149. Дъждът с оглушителен плясък шибаше паважа. Вихрушката блъскаше младото момиче, което с мрежа в ръка прескачаше локвите. М. Грубешлиева, ПП, 38. Изви се виелица и снежна вихрушка опаса полето в гъста, непрогледна мрежа. А. Гуляшки, МТС, 323.
ВЙХРЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Разг. 1. За буря, виелица, стихия и под. — проявявам се с голяма сила, буйно; вилнея. Люта зима беше миналата година, а и дълга — вихри се 3 месеца. А Бурята се вихри цял ден.
2. Прен. За явление, обикн. отрицателно — проявявам се с голяма сила. В министерството се вихри корупция.
3. Прен. Върша нещо с устрем, напористо, енергично и е невъзможно да бъда спрян, обуздан. — Оставй я това лято тя да се разпорежда в туристическия комплекс. Амбициозна е, иде й отръки, ще се вихри и ще го разработи. А Цяла нощ се вихриха на купона. А Днес цял ден се вихрих в кухнята и всичко блесна.// За забавление — протичам буйно. Той [изборният купон] се вихре-ше в Американския културен център. 24 часа, 2000, бр. 305, 2.
ВЙХЪР, мн. вйхри и (рядко) вйхрове, м.
1. Много силен и бърз вятър; вихрушка. Отначало снегът се вкорави, после студът го разсипа на дребен прашец — нощните вихри го вдигаха на бели облаци. П. Ве-
