Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/249“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | |||
| − | ВИТАМИНИЗЙРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Обогатявам нещо (обикн. хранителни продукти) с витамини, витаминизи-рам се <i>страд. Бонбоните с пълнеж и карамелът се витаминизират най-често, като се пълнят с витаминозен пълнеж: плодов мармелад, пюре от шипки, хвойнов концентрат и други.</i> А. Генадиев и др., ТЗ, 154. | + | ---- |
| − | + | <b>ВИТАМИНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Биол. Апт.</i> Който се отнася до витамини. <i>През последното десетилетие на нашия век навлязоха широко в лечението на много заболявания много витаминни препарати.</i> Н. Тонкин, НЗЛ, 5. <i>Витамините повишават защитните сили на организма и затова трябва да ядем повече храни с ви-таминно съдържание. Витаминен състав. Витаминна храна.</i> | |
| − | ВИТАМИНИЗЙРАН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Книж. Прич. мин. страд. от</i> витаминизирам като <i>прил.</i> Който е обогатен с витамини. <i>Витаминизиран шоколад. Витаминизиран крем за лице.</i> | + | ---- |
| − | + | <b>ВИТАМИНИЗЙРАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Обогатявам нещо (обикн. хранителни продукти) с витамини, витаминизи-рам се <i>страд. Бонбоните с пълнеж и карамелът се витаминизират най-често, като се пълнят с витаминозен пълнеж: плодов мармелад, пюре от шипки, хвойнов концентрат и други.</i> А. Генадиев и др., ТЗ, 154. | |
| − | ВИТАМИНИЗЙРАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> витаминизирам <i>и от</i> витаминизирам се. <i>Най-подходящи бонбони за витаминизиране са карамелажните, лакта и фондан.</i> А. Генадиев и др., ТЗ, 154. <i>Витаминизиране на хранителни продукти.</i> | + | ---- |
| − | + | <b>ВИТАМИНИЗЙРАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Книж. Прич. мин. страд. от</i> витаминизирам като <i>прил.</i> Който е обогатен с витамини. <i>Витаминизиран шоколад. Витаминизиран крем за лице.</i> | |
| − | ВИТАМЙННОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество на витаминен. <i>Богата ви-таминност.</i> | + | ---- |
| − | + | <b>ВИТАМИНИЗЙРАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> витаминизирам <i>и от</i> витаминизирам се. <i>Най-подходящи бонбони за витаминизиране са карамелажните, лакта и фондан.</i> А. Генадиев и др., ТЗ, 154. <i>Витаминизиране на хранителни продукти.</i> | |
| − | ВИТАМЙНОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> витамин. <i>Микробът на Оробин-ски увеличава във фуражите съдържанието на млечната киселина и витаминовите стимулатори на растежа.</i> ОФ, 1961, бр. | + | ---- |
| + | <b>ВИТАМЙННОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество на витаминен. <i>Богата ви-таминност.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИТАМЙНОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> витамин. <i>Микробът на Оробин-ски увеличава във фуражите съдържанието на млечната киселина и витаминовите стимулатори на растежа.</i> ОФ, 1961, бр. | ||
5140,4. | 5140,4. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИТАМИНОЗЕН, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Книж</i>. Който е богат на витамини. <i>Ви-таминозна храна. Витаминозни плодове.</i> | + | <b>ВИТАМИНОЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Книж</i>. Който е богат на витамини. <i>Ви-таминозна храна. Витаминозни плодове.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВИТАМИНОЗНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> витаминозен. <i>Храна със запазена витаминозност.</i> | + | <b>ВИТАМИНОЗНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> витаминозен. <i>Храна със запазена витаминозност.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВИТАМИНОЛОГ, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Учен, специалист по витаминология. | + | <b>ВИТАМИНОЛОГ</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Учен, специалист по витаминология. |
| − | + | ---- | |
| − | ВИТАМИНОЛОГИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Наука за витамините, дял от науката за храненето и обмяната на веществата. | + | <b>ВИТАМИНОЛОГИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Наука за витамините, дял от науката за храненето и обмяната на веществата. |
| − | + | ---- | |
| − | ВИТАМИНОТЕРАПИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> Поемане на витамини с лечебна цел при заболявания, дължащи се на витаминна недостатъчност. <i>Тези петна по кожата се лекуват с витаминотерапия.</i> | + | <b>ВИТАМИНОТЕРАПИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> Поемане на витамини с лечебна цел при заболявания, дължащи се на витаминна недостатъчност. <i>Тези петна по кожата се лекуват с витаминотерапия.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВИТАЯ, -аеш, <i>мин. св.</i> витах, <i>несв., непрех. Поет.</i> 1. За безплътен образ и под. | + | <b>ВИТАЯ</b>, -аеш, <i>мин. св.</i> витах, <i>несв., непрех. Поет.</i> 1. За безплътен образ и под. |
— невидимо, тайнствено се намирам някъде, нося се, рея се някъде. <i>И винаги, когато мисля, аз чувствувам да витае над мене духът на майка ми.</i> П. К. Яворов, Съч. III, 289. <i>Героичните сенки пък на Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Шибил и др. още витаят из гъстите студени букаци и сините напечени чукари.</i> Ил. Волен, РК, 32. <i>Над тях витае образът на измъчената и поробена родина.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 114. <i>Из бодливите храсталаци тихо се провираха патрулите, дебнеха и се взираха в светлата повърхност на голямата река, тая зловеща черта, която никой не смееше да премине и върху която вечно витаеше смъртта.</i> И. Йовков, Разк. II, 59. | — невидимо, тайнствено се намирам някъде, нося се, рея се някъде. <i>И винаги, когато мисля, аз чувствувам да витае над мене духът на майка ми.</i> П. К. Яворов, Съч. III, 289. <i>Героичните сенки пък на Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Шибил и др. още витаят из гъстите студени букаци и сините напечени чукари.</i> Ил. Волен, РК, 32. <i>Над тях витае образът на измъчената и поробена родина.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 114. <i>Из бодливите храсталаци тихо се провираха патрулите, дебнеха и се взираха в светлата повърхност на голямата река, тая зловеща черта, която никой не смееше да премине и върху която вечно витаеше смъртта.</i> И. Йовков, Разк. II, 59. | ||
| Ред 29: | Ред 31: | ||
2. За чувство, настроение и под. — долавям се, усещам се някъде. <i>Избърса потното си чело. Вълнение задавяше гърлото му; някаква несигурност витаеше край него, някакъв страх, че е пренебрегнат, изоставен.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 420. <i>Топлина и слънчеви лъчи обгръщаха града, преснота и радост витаеше над него.</i> Д. Немиров, Б, 24. <i>Над мене ужасът витае / на непромълвени слова.</i> Н. Лилиев, С 1932, 36. <i>Витае някаква неотстранима / тревога тая нощ в дома смълчан.</i> Бл. Димитрова, Л, 14. | 2. За чувство, настроение и под. — долавям се, усещам се някъде. <i>Избърса потното си чело. Вълнение задавяше гърлото му; някаква несигурност витаеше край него, някакъв страх, че е пренебрегнат, изоставен.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 420. <i>Топлина и слънчеви лъчи обгръщаха града, преснота и радост витаеше над него.</i> Д. Немиров, Б, 24. <i>Над мене ужасът витае / на непромълвени слова.</i> Н. Лилиев, С 1932, 36. <i>Витае някаква неотстранима / тревога тая нощ в дома смълчан.</i> Бл. Димитрова, Л, 14. | ||
| − | + | ◇ Витая в (по) облаците. <i>Книж.</i> <b>1</b>. Нямам реална представа за действителността; неправилно виждам обстановката, нещата; фантазирам. <i>Само понякога на Аароновото лице се появяваше тоя израз: на проклетия, упоритост и непреклонност,.. Тогава той й приличаше на Самуила, когото тя ненавиждаше, та изпита същата ненавист и към мъжа си — късоглед глупак</i>, <i>а се мисли за мъдрец и витае по облаците.</i> А. Дончев, СВС, 108. 2. Непрактичен съм, не умея да се справям с битови въпроси. | |
| − | + | ---- | |
| − | ВИТЕГ, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Нар.-поет.</i> Витяз. | + | <b>ВИТЕГ</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Нар.-поет.</i> Витяз. |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Други форми: вйтек и (остар. книж., сега ритор.) в й т е з. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Други форми: вйтек и (остар. книж., сега ритор.) в й т е з. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИТЕЖКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.,</i> сега <i>ритор.</i> Витяжки. <i>Аз обадих му тогази, /../ че делата му витежки / и децата в люлка знаят, / че на стъпките му тежки/дирите им вечно траят/по балкани и скалаци.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 148. <i>Гръ-ците ся прославили още от самото начало със своите витежки дела.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 56. | + | <b>ВИТЕЖКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.,</i> сега <i>ритор.</i> Витяжки. <i>Аз обадих му тогази, /../ че делата му витежки / и децата в люлка знаят, / че на стъпките му тежки/дирите им вечно траят/по балкани и скалаци.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 148. <i>Гръ-ците ся прославили още от самото начало със своите витежки дела.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 56. |
| − | + | ---- | |
| − | ВИТЕЖКЙНЯ <i>ж. Нар.-поет.</i> Героиня. | + | <b>ВИТЕЖКЙНЯ</b> <i>ж. Нар.-поет.</i> Героиня. |
— От А. Дювернуа, Словарь болгарскаго язмка..., 1885. | — От А. Дювернуа, Словарь болгарскаго язмка..., 1885. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИТЕЗ <i>м. Остар. Книж.</i> сега <i>ритор.</i> Витяз. <i>Старите германци били язичници и обожавали природната сила и своите вите-зи.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 141. | + | <b>ВИТЕЗ</b> <i>м. Остар. Книж.</i> сега <i>ритор.</i> Витяз. <i>Старите германци били язичници и обожавали природната сила и своите вите-зи.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 141. |
— Други (нар.—поет.) форми: вйтег и вйтек. | — Други (нар.—поет.) форми: вйтег и вйтек. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЙТЕЗ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> За кон | ||
| − | + | — буен, породист. <i>Батул не довърши, а протегна ръка и хвана коня на Райка за поводите.. — Витез кон имаш. Отде го взе?</i> Ст. Загорчинов, ДП, 42. <i>Той ковеше витеза кобила / с яки плочи от кара грошове.</i> Нар. пес., СбНУ ХЬГУ, 11. | |
| − | |||
| − | — буен, породист. <i>Батул не довърши, а протегна ръка и хвана коня на Райка за поводите.. | ||
Версия от 15:56, 15 декември 2013
ВИТАМИНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. Апт. Който се отнася до витамини. През последното десетилетие на нашия век навлязоха широко в лечението на много заболявания много витаминни препарати. Н. Тонкин, НЗЛ, 5. Витамините повишават защитните сили на организма и затова трябва да ядем повече храни с ви-таминно съдържание. Витаминен състав. Витаминна храна.
ВИТАМИНИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Обогатявам нещо (обикн. хранителни продукти) с витамини, витаминизи-рам се страд. Бонбоните с пълнеж и карамелът се витаминизират най-често, като се пълнят с витаминозен пълнеж: плодов мармелад, пюре от шипки, хвойнов концентрат и други. А. Генадиев и др., ТЗ, 154.
ВИТАМИНИЗЙРАН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от витаминизирам като прил. Който е обогатен с витамини. Витаминизиран шоколад. Витаминизиран крем за лице.
ВИТАМИНИЗЙРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от витаминизирам и от витаминизирам се. Най-подходящи бонбони за витаминизиране са карамелажните, лакта и фондан. А. Генадиев и др., ТЗ, 154. Витаминизиране на хранителни продукти.
ВИТАМЙННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на витаминен. Богата ви-таминност.
ВИТАМЙНОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от витамин. Микробът на Оробин-ски увеличава във фуражите съдържанието на млечната киселина и витаминовите стимулатори на растежа. ОФ, 1961, бр.
5140,4.
ВИТАМИНОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който е богат на витамини. Ви-таминозна храна. Витаминозни плодове.
ВИТАМИНОЗНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от витаминозен. Храна със запазена витаминозност.
ВИТАМИНОЛОГ, мн. -зи, м. Учен, специалист по витаминология.
ВИТАМИНОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Наука за витамините, дял от науката за храненето и обмяната на веществата.
ВИТАМИНОТЕРАПИЯ, мн. няма, ж. Мед. Поемане на витамини с лечебна цел при заболявания, дължащи се на витаминна недостатъчност. Тези петна по кожата се лекуват с витаминотерапия.
ВИТАЯ, -аеш, мин. св. витах, несв., непрех. Поет. 1. За безплътен образ и под.
— невидимо, тайнствено се намирам някъде, нося се, рея се някъде. И винаги, когато мисля, аз чувствувам да витае над мене духът на майка ми. П. К. Яворов, Съч. III, 289. Героичните сенки пък на Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Шибил и др. още витаят из гъстите студени букаци и сините напечени чукари. Ил. Волен, РК, 32. Над тях витае образът на измъчената и поробена родина. Ив. Унджиев, ВЛ, 114. Из бодливите храсталаци тихо се провираха патрулите, дебнеха и се взираха в светлата повърхност на голямата река, тая зловеща черта, която никой не смееше да премине и върху която вечно витаеше смъртта. И. Йовков, Разк. II, 59.
2. За чувство, настроение и под. — долавям се, усещам се някъде. Избърса потното си чело. Вълнение задавяше гърлото му; някаква несигурност витаеше край него, някакъв страх, че е пренебрегнат, изоставен. Ст. Дичев, ЗС I, 420. Топлина и слънчеви лъчи обгръщаха града, преснота и радост витаеше над него. Д. Немиров, Б, 24. Над мене ужасът витае / на непромълвени слова. Н. Лилиев, С 1932, 36. Витае някаква неотстранима / тревога тая нощ в дома смълчан. Бл. Димитрова, Л, 14.
◇ Витая в (по) облаците. Книж. 1. Нямам реална представа за действителността; неправилно виждам обстановката, нещата; фантазирам. Само понякога на Аароновото лице се появяваше тоя израз: на проклетия, упоритост и непреклонност,.. Тогава той й приличаше на Самуила, когото тя ненавиждаше, та изпита същата ненавист и към мъжа си — късоглед глупак, а се мисли за мъдрец и витае по облаците. А. Дончев, СВС, 108. 2. Непрактичен съм, не умея да се справям с битови въпроси.
ВИТЕГ, мн. -зи, м. Нар.-поет. Витяз.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Други форми: вйтек и (остар. книж., сега ритор.) в й т е з.
ВИТЕЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж., сега ритор. Витяжки. Аз обадих му тогази, /../ че делата му витежки / и децата в люлка знаят, / че на стъпките му тежки/дирите им вечно траят/по балкани и скалаци. Ив. Вазов, Съч. IV, 148. Гръ-ците ся прославили още от самото начало със своите витежки дела. Г. Йошев, КВИ (превод), 56.
ВИТЕЖКЙНЯ ж. Нар.-поет. Героиня.
— От А. Дювернуа, Словарь болгарскаго язмка..., 1885.
ВИТЕЗ м. Остар. Книж. сега ритор. Витяз. Старите германци били язичници и обожавали природната сила и своите вите-зи. Г. Йошев, КВИ (превод), 141.
— Други (нар.—поет.) форми: вйтег и вйтек.
ВЙТЕЗ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За кон
— буен, породист. Батул не довърши, а протегна ръка и хвана коня на Райка за поводите.. — Витез кон имаш. Отде го взе? Ст. Загорчинов, ДП, 42. Той ковеше витеза кобила / с яки плочи от кара грошове. Нар. пес., СбНУ ХЬГУ, 11.
