Преглед на кода на Page:RBE Tom10.djvu/1082

<noinclude><pagequality level="1" user="Ботьо" /></noinclude><i>угледните, отдавна небръснати лица на мъжете</i> <b>—</b> <i>полуселяни, полуграждани</i> <b>— с</b> <i>техните мазни калпаци,.., изведнъж го хвърли в отчаяние. А.</i> <b>Христофоров, А,</b>

<b>161.</b> <i>То беше кротко, слабичко, негледано дете, с вехти и неугледни дрешки, отраснало без майчина грижа.</i> <b>И. Петров, НЛ, 226. // Който не е направен или подреден добре, красиво, с вкус.</b> <i>Предполагам, че само от състрадание към мене се стърпя да заяви, че достойнството й на съпруга на професор в оставка не й позволява да заживее в такъв неугледен кантон.</i> <b>А. Христофоров,</b>

<b>0, 123.</b> <i>Неугледно жилище.</i>

<b>НЕУГЛЕДНО.</b> <i>Нареч. от</i> <b>неугледен.</b> <i>Нима не се разбира какво значи да се издаде книга лошо, неугледно, с грешки и небрежност?</i> <b>[писмо от И. Йовков] СбАСЕП, 408.</b> <i>Облечен неугледно.</i>

<b>НЕУГЛЕДНОСТ, -тта,</b> <i>мн.</i> <b>няма,</b> <i>ж. Отвл. същ. от</i> <b>неугледен.</b> <i>Моята неуглед-ност се подсилва и от ръцете ми.</i> <b>А. Гу-ляшки, ЗР, 45.</b> <i>Ганчо поздрави приветливо госта,.., засрамен малко от неугледността на жилището си.</i> <b>Ив. Вазов, Съч. XXV, 153.</b>

<b>НЕУГОДА</b> <i>ж. Остар.</i> <b>и</b> <i>диал.</i> <b>Несгода.</b> <i>Навикновай на неугоди.</i> <b>Ч, 1871, бр. 13, 404.</b>

<b>НЕУГОДЕН, -дна, -дно,</b> <i>мн.</i> <b>-дни,</b> <i>прил.</i> <b>Който не е по волята, вкуса на някого, не е такъв, какъвто го иска някой; неудобен.</b> <i>Но, дойдеше ли да се пуснат и разпитат съгледвачи из стамбулеките кафенета и мегдани, да бъде запрян някой неугоден везир..</i> <b>—</b> <i>нито Челеби Мехмед, нито Ибрахим Ке-хая влизаха в работа.</i> <b>В. Мутафчиева, ЛСВ</b>

<b>1, 542.</b> <i>Неугодни богу са всички, които са се възгордели от богатство и в суета и лъст са забравили бога и своя брат.</i> <b>М. Смилова, ДСВ, 95.</b> <i>Отстраняваше и ликвидираше неугодни министри, висши административни, полицейски и военни дейци.</i> <b>П. Илиев, ЛВ, 187.</b>

<b>НЕУГОДНО</b> <i>нареч. Остар.</i> <b>Обикн. с гл. съм, изглежда, виждамисеи под. и при лич. местоим. в дат. Означава, че някой изпитва неудобство, неприятно чувство.</b> <i>Но като съгледах как моят,.., господар нежно и пламенно около нея облита, как искренно я целуваше и прегръщаше, побиха ме ледени тръпки до вдън сърце и ми беше неугодно, дето знаех повече от него.</i> <b>Св. Миларов, СЦТ,31.</b>

<b>НЕУГОДНОСТ, -тта,</b> <i>мн.</i> <b>-и,</b> <i>ж. Остар.</i>

<b>1. Само</b> <i>ед. Отвл. същ. от</i> <b>неугоден; неудобство.</b>

<b>2. Затруднение, неприятност.</b> <i>Вместо очакваното домашно благополучие, довличат</i> <b>[някои съпруги]</b> <i>безбройни грижи, неугод-ности и скърби.</i> <b>Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), X.</b> <i>В очите ся познават сичките преходящи неугодности в душата, макар и бурни да са преминали.</i> <b>П. Иванов, (превод) Ч, 1871, бр. 20, 633.</b>

<b>НЕУДАРЕН, а, -о,</b> <i>мн.</i> <b>-и,</b> <i>прил. Грам.</i> <b>За гласна или сричка — върху която не пада ударението.</b> <i>Неударена сричка. Неударено „а“.</i>

<b>НЕУДАРЕНОСТ, -тта,</b> <i>мн.</i> <b>няма,</b> <i>ж. Грам. Отвл. същ. от</i> <b>неударен.</b> <i>Неударе-ност на сричката.</i>

<b>НЕУДАЧА</b> <i>ж. Книж. Нежел.</i> <b>Неуспех, несполука.</b> <i>Борбата със скалите има своя неписана „тактика“, .. Тази борба има и свои драматични перипетии, дреболии, неудачи.</i> <b>Н. Хайтов, ШГ, 80.</b> <i>Стана очевидно, че Събранието никога няма да приеме тоя законопроект.. Но Утин не можа да се утеши от тая неудача.</i> <b>С. Радев, ССБ I, 202.</b> <i>Всякогаш, когато е предстояло тъй нареченият ни „черковен въпрос“ да претърпи някоя неудача, всинца ние, .., изпитвали сме., истинска душевна скръб.</i> <b>ПСп, 1876, кн. 11-12,24.</b>

<b>— Рус. неудача.</b>

<b>НЕУДАЧЕН, -чна, -чно,</b> <i>мн.</i> <b>-чни,</b> <i>прил. Книж. Нежел.</i> <b>1. Неуспешен, несполучлив, безуспешен.</b> <i>Раздразнен, какъвто беше през целия ден, той</i> <b>[Дъбов]</b> <i>си представи как, ако би могъл, би заровил с пръст това диво село, за да зарови с него и своя досега неудачен живот.</i> <b>X. Русев, ПС, 155-156.</b> <i>Пе-ченков би умрял спокоен и щастлив, ако знаеше, че другарите му се измъкнаха не-вредими от неудачното нападение...</i> <b>Г. Ка-раславов, Избр. съч. VI, 313.</b> <i>Крал Теодо-рик, царствующий на Тулуз в полуденната Галия, развалив приятелството си с римляните, което след неудачното свое на Ар-ла града воевание бе .. отново., потвер-дил.., дигна ся с войската си на война.</i> <b>Г. Кръстевич, ИБ, 249.</b>

<b>2. Неудовлетворителен, лошо или неподходящо направен, извършен.</b> <i>Подземните течения са много по-капризни. Един неудачен каптаж може съвсем да ги прогони.</i> <b>П. Де-лирадев, В, 153.</b> <i>Вдясно от пътя стоеше прав и козируваше с разперени пръсти и неприбрани крака възрастен съветски войник.. имаше нещо смешно в него</i> <b>—</b> <i>във фигурата му, в неудачното му козируване.</i> <b>П. Вежинов, ВР, 41-42.</b>

<b>3. Който не е подходящ, който не отговаря на изискванията.</b> <i>Неудачен лектор.</i>

<b>— От рус. неудачный.</b>

<b>НЕУДАЧНИК,</b> <i>мн.</i> <b>-ци,</b> <i>м.</i> <b>Човек, който няма успех в начинанията си, на който не му върви.</b> <i>По-лесно е,.., да се превъплътиш в образа на преуспяващия и да станеш негово второ аз, отколкото да влезеш в кожата на неудачника и да понесеш на раменете си тежкия му кръст.</i> <b>А. Гуляшки, ДМС, 129.</b> <i>Слав, операторът, е неудачникът в групата ни. И такъв е нужен, за да има по кого да измерваме собствените си постижения.</i> <b>Бл. Димитрова, Лав., 20.</b> <i>От една страна, сърцето на Емилия теглеше към този човек от миналото, който събуждаше тъж-</i><noinclude></noinclude>