Page:RBE Tom11.djvu/510

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОКЪРВЯВАНЕ 510 ОКЪРТВАМ

Дунав. Нар. пес., СБНУ XXVI, 152. „Каквато срешка посряшнем, / главица да си ют-земем, ножове да си окървим.“ Нар. пес., СбНУ ХЬУП, 38. окървявам се, окървя се страд, и възвр. „Грях извърши ти, синко, голям грях!“ Гроздан изпъшка и се превъртя на леглото си. Видението на Исуса отново се изправи пред н§гоь Душата му се окървяваше от болка. И. Йовков, Ж 1945,

198.

ОКЪРВЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от окървявам; окървавяване, окървавяне.

О КЪРКАМ1. Вж. окърквам1.

ОКЪРКАМ2. Вж. окърквам2.

ОКЪРКВАМ1, -аш, несв.; окъркам, -аш, св., прех. Диал. Оплюсквам, изплюск-вам, опуквам. — „Ежте, момчета!“ Изръмжа [Кръстьо] после и изсипа пред нас яребиците.. — Така пиши: чест му направихме на оня министър, като му окъркахме всичките яребици! А. Страшимиров, А, 235. Чудят са моми, маят са, / къде да дянат стареца? / Запратили го за вода, / дано го вода отнесе, / дано го жаби окъркат. Нар. пес.,

Н. Геров, РБЯ III, 354. окърквам се, окъркам се. страд.

ОКЪРКВАМ2, -аш, несв., окъркам, -аш, св., прех. Изкърквам2. Додето си поприказвахме, не усетихме кък окъркахме цяла дамаджана с вино.

ОКЪРНЯ. Вж. окърнявам и окър-ням.

ОКЪРНЯВАМ, -аш, несв.; окърня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. 1. Орязвам, окастрям, окършвам, окърням, очупвам. Отсякох аз крушата, окърних я, нацепих дънера с железен клин и додето я натоваря на колата — спусна се тая тежка мъгла. А. Каралийчев, СР, 36. Няколко часа преди това, на изток от Соточинско осмина мъже сечаха гора.. — Ами Цинцара какво ще прави утре, като види как сме окърнили гората. Й. Радичков, ЧП, 147. Дет помина [юначето], мила моя майно лъо, планина поломи, / дет помина, мила моя майно лъо, гората окърни. Нар. пес., СбНУ XXVI, 74. Тръноват го на Низови полени, /.. / Изкълчат му двата крака, нозете, /.. / Окърня-ват ръцете му и двете. Ост, 1879, бр. 1,1.

2. Нащърбявам, ощърбявам (Н. Геров, РБЯ Ш).

3. Ощетявам, лишавам някого от нещо. — Едно търговче ми займа 1000 гр. Помислете, дали не щях да бъда непризнателен ако да го окърня от ползата, която той има от работата ми. Лет., 1874, 243. окърня-вам се, окърня се страд.

ОКЪРНЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от окърнявам и от окърнявам се; окърня-не.

ОКЪРНЯМ, -яш, несв.; окърня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Окърнявам. Закрачи направо към яворовото дръвче. С един замах го отсече. Окърни клончетата му, отнесе го в ковачницата и върху младото стъбло,.. — ковачът закова знамето на Средногорското въстание. А. Каралийчев, ПСIII, 100. окърням се, окърня се страд.

ОКЪРНЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от окърням и от окърням се; окърняване.

ОКЪРПВАМ, -аш, несв.; окърня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изкърпвам. Стаменка, с оцила, седнала на миндеря, окърпва пране. Й. Йовков, 04, 130. Вземете, та поправете, издигнете входа на един метър, издигнете прозорците, отворете нови избени прозорци и окърпете къщата, както можете и живейте в нея мирно и до-волно цяла година време, (превод), ВН, 1955, бр. 184, 4. „Айде, дедо, да те закарам дома, да те жената изпере, окърпи.“ СоНУ Х1Л, 448. окърпвам се, окърня се страд. и възвр.

ОКЪРПВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от окърпвам и от окърпвам се; изкърпване.

ОКЪРПЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от окърпя като прил. Разг. 1. За дрехи, обувки и под. — който е с много кръпки, който е покрит с кръпки. Той беше мършав, дребен човек, изгубен в окгьрпено-то си палто като в пашкул. И. Йовков, ЖС, 7-8. Миню спря колата на двора. Ми-нювица измъкна от къщи голям окърпен чул и го закачи на ритлите. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 220. В окърпената жълта палаткаг,.., нощуваше лагерната готвачка стрина Йонка. Цв. Ангелов, ЧД, 153. Нарочно той ходеше скъсан,.., с окърпени габровски калеври.3. Стоянов, ЗБВ I, 109.

2. За човек — който е облечен с такива дрехи, обут с такива обувки. — Не са много, бре Цанта, ама криза е, няма си пари Деяна, обади се насмешливо окърпеният селянин. Г. Караславов, СИ, 108. Малката варосана белослатинска гара пак тъй е оживена.. Окърпени селяни — пазарджии от планината,.., бирници,.., млади майки, заденали болни рожби в цедилките си и запътени към някой прочут лекар.., изпращачи. Ц. Драгойчева, ПД, 92-93. — Ех, чедо, да беше жив баща ти, сега нямаше да тръгнеш окърпен на училище! — въздъхна тя на вратнята. А. Каралийчев, СР, 45.

ОКЪРПЯ. Вж. окърпвам и окър-пям.

ОКЪРПЯМ, -яш, несв. (диал.); окърпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Окърпвам; изкърпвам.

ОКЪРТВАМ, -аш, несв.; окъртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Изкъртвам на много места, в голяма степен обикн. повърхността на нещо; изпокъртвам. Една бомба засегна кооперацията, в която живееха Костакеви. Детонацията издуха прозорците, парчета желязо и камъни попадаха в